Чувството за самота носи преживяване, че човек не е обичан, че е странен, незаслужаващ вниманието и времето на другите. Да си самотен, често в чувствата се изравнява с непълноценен, виновен за самотата, защото със сигурност, мислим си, тя е следствие от недостатък или слабост.

Ето защо може да е трудно човек да признае, че е самотен, дори и пред себе си, и вместо това да продължи упорито в отговор на „как си?“ да отвръща „добре“, задълбочавайки състоянието си, защото не допуска друг да разбере какво наистина се случва. Преживяването за самота не е въпрос на малоценност, а на връзката — както със себе си, така и с другите.

Възможно е да се чувстваме самотни сред голямото парти, пълно с хора, което сами сме организирали, както и да живеем в усамотение, но да не сме самотни. Обичайно изпитваме страх да останем сами и компенсираме това като поддържаме отношения — романтични или приятелски — които не удовлетворят емоционалните ни нужди, но си казваме „поне не съм сам(а)“, докато заедно с това живеем във все по-задълбочаваща се неудовлетвореност и непълноценни отношения.

Или пък живеем изолирани и различни страхове ни спират, за да опитаме да намерим своята среда и баланс между социален живот и време със себе си. Потребността от принадлежност е основополагаща, тя е на трето място в пирамидата на Маслоу, след основните потребности като храна и подслон.

Илюстрация за усамотение и преживяване за самота

Преживяването за самота е свързано със здравословни усложнения

Преживяването за самота може да повлияе на психичното и физическото здраве на човек.

Някои усложнения на психичното здраве включват:

  • депресия;
  • тревожност;
  • влошаване на паметта и когнитивните функции;
  • влошаване на самочувствието и чувството за собствена стойност;
  • развиване на поведения, които увеличават стреса и задълбочават преживяването за липса на принадлежност.

Такива поведения могат да бъдат продължително скролване в социалните медии; пристрастяващо поведение като прекомерно пазаруване онлайн, злоупотреба с храна, алкохол или наркотични вещества; повече време в гледане на предавания вместо общуване и липса на движение и активност; повече самоунизителни изказвания, например „всички ме мразят“, които дистанцират другите и усилват чувството за отхвърляне.

Някои усложнения на физическото здраве включват:

  • влошено качество на съня;
  • чувство за отпадналост и умора;
  • заболявания, свързани с прекомерно преживяване на стрес, например различни кожни заболявания, разстройства на стомашно-чревния тракт, наднормено тегло, диабет и др.

Защо не мога да създам приятелства — възможни обяснения

Тревога. Много хора изпитват тревога при среща с непознати, но без да могат да определят какво я провокира. Тя е просто чувство на притеснение, неудобство, дискомфорт, който свива стомахът, снижава гласа или държи на разстояние от скупчената група хора ей там. В такова състояние е много трудно да се свържем с другите, да изразяваме себе си и да участваме в разговор.

Високи очаквания към себе си. Ако човек очаква от себе си винаги да бъде център на случващото се, да забавлява останалите, да бъде популярен, супер интересен или непрекъснато в помощ и на разположение, много възможно е да изпитва трудност да създаде приятелства, които да носят емоционално удовлетворение, чувство за близост, споделеност и принадлежност. Вместо това може да се обгражда с дълъг списък от хора, с които общува, но без близост, съдържание и смисъл.

Избягване. Когато пред вас се разкрие възможност за нещо, което не сте правили досега, вие винаги отказвате — не сте сигурни как да се държите, дали ще се справите, дали ще ви хареса и може би куп други аргументи. Всеки има страхове, с които предпочита да се съобрази, вместо да предизвика себе си, изправяйки се срещу тях и преживявайки неудобство.

Но когато страховете доминират живота ви и водят до избягващо поведение, може би е важно да се срещнете с тях. Дали в основата на избягващото поведение не се крие страх от отхвърляне или чувство за малоценност?

Илюстрация за постепенно изграждане на нови приятелства

Идеи как да създадете приятелства

Потърсете приятна обстановка. Опитайте да намерите пространство и начин, така че да се чувствате удобно и спокойно докато се запознавате с нов приятел. За да постигнете това е необходимо да мислите критично и да поставите своите нужди и желания в приоритет.

Помислете за нуждите си. Какво ви липсва в общуването, което имате непосредствено в живота си; какво търсите в едно ново запознанство; кои са интересите, които сте забравили и ви липсват или пък онези неща, които все си представяте, но никога не тръгвате към тях? Когато откриете своите отговори, помислете какво можете да направите, за да срещнете нови хора в синхрон на онова, от което се нуждаете.

Помислете за вашите специални качества. Понякога забравяме за всички наши специални качества, които ни правят различни от всеки друг и с които можем да допринесем в общуването си. Успяваме да се свържем с тях само, ако някой каже например: „толкова любопитни неща разказваш“ или „имаш много готино чувство за хумор“ — това е вътре в нас, дори когато дълго време не се е случвало да го чуем от друг.

Дайте си време. Според изследване на Университета в Канзас, проведено през 2018 година, на една връзка са необходими около 50 часа заедно, в общи дейности, за да се превърне от „просто познати“ в „случайни приятели“; за да определят себе си като „приятели“ на хората са необходими 90 часа; и повече от 200 часа, за да наричат връзката си с някого „близки приятели“.

Първоначалното чувство на удоволствие и приятна компания с някого не е достатъчно за създаване на приятелство, приятелствата изискват време, внимание и грижа. Според същото изследване хората се сближават най-много, когато прекарват време във взаимно приятни дейности. „Приятелите от работа“ са важна част от социалния кръг на човек, но този контекст е по-малко благоприятен за изграждане на пълноценни приятелства, тъй като не винаги е възможно да се съвместят приятните дейности заедно и изискванията в работна среда, спрямо йерархията, ролите и отговорностите.

Как да получите помощ

Ако не можете да откриете чувството си за принадлежност в общуването с другите, бихте могли да се свържете с психотерапевт, който да ви помогне да разберете своите индивидуални трудности и да работи с вас, така че да откриете начините си за справяне.

Понякога е трудно да рефлектираме сами върху уязвимите си преживявания и сами да намерим как да ги преодолеем. Възможността да почувстваме, че сме чути, приети и разбрани от друг човек, който да мисли заедно с нас за онова, което преживяваме, е липсващата част, която би ни помогнала да се справим със страданието си.

Източници

  1. Verywell Mind — Why Can't I Make Friends?
  2. PsychCentral — How to Admit When You're Lonely.