Вече поговорихме кой кого е необходимо да чуе в отношенията между родители и деца, така че децата да се научат да разпознават, назовават, изразяват и регулират емоциите си. В този текст ще ви предложа подходи и техники, които можете да използвате, в зависимост от възрастта на детето си, за да му помогнете в срещата с емоциите.
Как да помогнем на децата от 1 до 4 години да изразяват емоциите си
Децата в тази възраст са водени напълно от чувствата си, просто защото за първи път се срещат с нещото, наречено „емоции“. Тези малки хора не само преживяват всичките си емоции по възможно най-яркия и интензивен начин, но и не разполагат със средствата за изразяване на чувства, с които ние възрастните разполагаме или смятаме за подходящи. Ето защо родителите могат да уловят себе си, че са провокирани, ядосани или в недоумение какво се случва и, че на свой ред реагират сякаш децата умишлено ги ядосват, не ги слушат или не се изразяват разбираемо. Това е и ключът към разбирането на децата, през чувствата на възрастните и отговор на въпроса: „защо се почувствах така?“ или „какво искаше да ми каже моето дете с тази гигантска реакция, което по една или друга причина не може да ми каже с думи?“.
Ето няколко идеи как да подходите към емоциите на децата си в тази възраст:
- Потвърждавайте емоциите: независимо дали нещо ви се струва незначително, дали ви ядосва или пък ви се струва преувеличено, опитайте да съпреживеете емоциите на детето си и да му покажете, че ги забелязвате, че се случват и, че са валидни. Например детето ви има много играчки, в игра с друго дете една играчка се счупва, дори не е някоя от тези, с които детето ви често играе, но то е тъжно и ядосано, можете да кажете: „Виждам, че си тъжен(а), защото играчката ти се счупи и, че си ядосан(а) на Ради, защото се счупи, докато играете заедно. Нормално е да си тъжен(а) и ядосан(а), че играчката е счупена. С Ради обаче сте приятели, обичате да играете заедно, понякога в играта се случват такива неща. Виж, Ради те очаква, за да си играете още.“
- Потърсете книги и игри за емоциите, подходящи за тази възраст.
- Назовавайте вашите чувства, възникващи в общуването с детето ви, като внимавате как и кога назовавате прекомерно силните си чувства. Ние хората, на всякаква възраст, най-много учим от примера и от опита.
- Когато детето ви се съпротивлява, застанете на неговото ниво като клекнете или коленичите и му говорете бавно, ясно и с добро чувство – твърде много думи наведнъж, особено ако звучат стряскащо, могат да бъдат непосилни за малките деца.
Как да говорим за чувствата с деца от 5 до 9 години
На тази възраст, в основни линии, децата вече разпознават своите чувства и имат начални умения да ги изразяват. Но това е и етап, в който те започват да имат много нови умения и да експериментират с чувството си за независимост, понякога проявяващо се като упорство и това може да им попречи да изразяват емоциите си особено, ако са интензивни.
Ето няколко идеи как да подходите към емоциите на децата си в тази възраст:
- Намерете подходящото време: децата не винаги са готови за разговор и е важно да намерите време, когато могат да бъдат отворени да разговаряте и да ви чуят. Например след училище вероятно ще бъдат изморени и претоварени, но преди лягане често има по-малко разсейващи фактори и децата са по-спокойни.
- Изчакайте, докато се успокоят: на каквато и да е възраст, не е възможно да говорите с дете за чувствата му, докато те са в разгара си, затова изчакайте, но не пропускате да се върнете към преживяванията след като отшумят. В противен случай те могат да останат неясни или объркващи за детето ви.
- Устоявайте на желанието да отричате чувствата: често, особено когато чуем нещо неприятно от децата си, за което искаме да им помогнем или да можеха да се чувстват различно, първата ни реакция е да отречем. Например детето ви казва: „нямам приятели“, а вие отговаряте: „е-е, как да нямаш, виж, че Вики ти е приятел“. По този начин децата научават две неща, че не са чути и, че повече няма да казват негативни неща, защото тогава възрастните не ги чуват. Ето една възможна реакция, с която детето ви би се почувствало чуто: „о-о, искаш ли да ми разкажеш какво се случва, защо нямаш приятели?“
- Помогнете на детето си да разбере как емоциите и усещанията в тялото са свързани.
- Назовавайте емоциите на детето си, без да му казвате как се чувства, например „Сигурно си бил много ядосан щом си хвърлил блокче от легото срещу брат си. Спомняш ли си какво те ядоса?“
- Разказвайте истории, за да се свържете с децата си: на децата им помага, когато знаят, че можете да се отнасяте към техните чувства и, че вие имате истории, в които сте се чувствали по подобен начин.
- Упражнявайте се да приемате перспективи: намирайте възможности да разговаряте за чувствата на другите. Можете да го правите докато четете на детето си и го питате какво мисли за чувствата на героя в една или друга ситуация или, когато детето ви разказва случка от деня си, в която са участвали и други деца – попитайте за техните преживявания. Също така е важно да си дадете сметка, че детето ви вече може да се изразява и, че понякога може да не харесвате чувствата му, това не винаги означава, че е необходимо да не ги приемате. Например детето ви се ядосва и вместо да избухне, отива в стаята си, но затръшвайки вратата. Не е необходимо да реагирате веднага, всъщност от гледна точка на момента – то се е справило – вместо да ескалира емоциите си, се е оттеглило, макар и с по-груб жест на оттегляне.
Емоционално развитие при деца от 9 до 14 години
Децата в предтийнейджърска и тийнейджърска възраст са много различни в начините си на себеизразяване. Някои от тях говорят безкрайно, други остават мълчаливи. Не забравяйте, че всяко от тези поведения е начин на комуникация, затова бъдете добронамерени детективи, разгадайте детето си и намерете креативен начин да бъдете толкова близо или толкова далече, колкото детето ви има необходимост. Това е сложна възраст, в която отношенията между родителите и децата често се опират на изграденото до този момент доверие и комуникация, затова най-полезни могат да ви бъдат вашата собствена чувствителност, обич и разбиране към детето ви.
Как да подкрепим тийнейджърите след 14-годишна възраст
А какво се случва след 14-годишна възраст? Колкото повече детето ви се приближава до пълнолетие, в толкова по-голяма степен то търси своята автономност. Възможностите на родителите да го подкрепят в трудни моменти или да реагират на поведение, което е неподходящо или опасно, все повече зависят от начина, по който до този момент се е изграждало доверието и са протичали разговорите за емоции. Ако се чувствате разтревожени и усещате, че не успявате да подкрепите детето си, бихте могли да потърсите консултация с психотерапевт, за да опитате да си отговорите какво не се получава и как да реагирате.