Как да помогнете на детето си да изразява емоциите си: практични съвети за родители

Често, като родители, се чуваме да кажем: „говоря на детето си, обяснявам му, но то не ме разбира и продължава да се държи лошо, агресивно или да се сърди“, както и „когато е недоволно, ядосано е или разочаровано, избухва, оттегля се или се затваря в себе си и не зная какво да направя, нищо не помага, изобщо не ме чува.“ Ако погледнем тази ситуация отстрани, виждаме много емоции, сплетени в кълбо: недоволни родители, недоволни деца и двупосочно чувство на безпомощност. Как да разплетем това кълбо? Откъде да започнем?

Защо е важно родителят първо да чуе емоциите на детето

Отговорът е труден и сложен, но да започнем от него. Когато настъпи ситуация на нужда, на криза – малка или по-голяма, дори на неуместно желание, което обаче е настойчиво и упорито, родителите имат отговорност да чуят децата, независимо от възрастта им, и да намерят начин да ги подкрепят, така че възникналата ситуация да достигне до своя достатъчно добър изход. Вече сигурно предусещате защо отговорът е „труден“ и „сложен“: „какво означава да разбера детето си, когато то прекалява, просто трябва да ме чуе и да спре“; или „аз се опитвам да го предпазя, да се погрижа, ако аз чуя него, а не то мен, ще пострада, ще последва нещо, което не е добро за него“; или пък „разбирам и съм съгласен(а), но каквито и стратегии да прилагам, детето ми не спира, отказва да разговаря с мен, така че нe ви разбирам“. Да, всички възражения са напълно валидни и заедно с това отговорът на въпроса „кой кого трябва да чуе“ остава същият – „родителите - децата“. Какво тогава означава това?

Как децата развиват способността да разпознават и назовават емоциите

От съвсем малки децата изпитват емоции. Първоначално, докато са все още бебета, преживяванията им могат да бъдат описани с: „това е приятно или неприятно“. Колкото повече растат, толкова повече емоциите се нюансират – те се ядосват, гневят се, страхуват се, тъгуват, разочароват се, нервничат, щастлива са, радостни, въодушевени, срамуват се, смутени са… можем да продължим да изброяваме още дълго, нали? За разлика от възрастните обаче, децата първоначално нямат думи за емоциите си. Те изпитват емоции, преди да могат да използват думи, за да ги опишат, също както разбират езика, преди да могат да го използват. Родителите и близките възрастни, участващи в грижата за децата, първи им помагат да разберат какво изпитват и да започнат да използват „емоционален език“. Така емоциите на децата се развиват: „приятно и неприятно“ постепенно се нюансират, всеки нов нюанс търси своето „име“ в думите и децата учат как да се справят с емоциите си и да ги регулират. Има множество фактори, които влияят в този процес:

Темпераментът на детето.
Личността и темпераментът на родителите.
Отношението между родителите и детето.
Влиянието на други възрастни – роднини, учители, приятели.
Срещите с други деца и начинът, по който се развиват отношенията с тях.

Въпреки множеството фактори обаче, в периода на цялото детство родителите остават „острова“, към който децата всеки път се връщат след „плуване“, за да споделят, за да потърсят потвърждение, за да се оплачат, за да предизвикат или да се противопоставят и да проверят какво следва от това, а понякога и, за да покажат какво им се случва и да изразят без думи, че имат необходимост от помощ. Реакциите на родителския „остров“ във всеки от тези моменти е важна за начина, по който децата опознават емоциите си, учат се да ги изразяват и регулират.

Защо умението за управление на емоциите е важно за развитието на детето

Когато човек разбира емоциите си и се справя с тях, е по-склонен:

да се възстанови след силни чувства като разочарование, неудовлетвореност или нещо хубаво, което е предизвикало интензивно вълнение.
да овладява импулсите си.
да изразяват емоциите си, дори в трудни ситуации, по подходящ начин.

Способността за емоционална регулация създава възможност у децата да реагират по начини, които им помагат да се разбират с другите, да са в безопасност и да се развиват пълноценно – да порастват автономни личности, да създават с по-голяма лекота отношения и приятелства, да учат по-лесно – както в живота, така и в училище.

Емоционалната регулация обаче е кулминацията в ученето за емоциите. Както малко по-рано проследихме, тя е предхождана от способност за разпознаване, назоваване, разбиране и изразяване на чувствата. Когато децата са свободни да изразяват преживяванията си, те освобождават натрупаните си чувства, а когато с помощта на родителите се учат как да правят това по подходящ начин, постепенно започват да се справят и с регулацията. Потискането на емоционалните преживявания води до повишаване на тревожността и стреса и може да предизвика влошаване на психичното и на физическото здраве, на агресивно или опозиционно поведение. То се случва в опит на децата да задържат или да скрият емоциите си, така че да спрат определени мисли, чувства, желания или усещания, свързани с тях, тъй като се страхуват от реакцията, която ще последва. Затова, докато децата се научат как да изразяват емоциите си, безопасното пространство, в което да не се страхуват от осъждане или отхвърляне, е много важно.

Как да насърчите детето си да говори за своите чувства

Изградете доверие помежду ви и емоционален речник: когато децата имат доверие към родителите и важните възрастни в живота си, те се чувстват сигурни и спокойни да споделят мисли, чувства и преживявания. Доверието и готовността за участие в разговори проправят пътя на децата, така че да развият език за емоциите си.
Стремете се да бъдете открити и консистентни в общуването с тях, както и да ги слушате активно – присъствайте и участвайте, докато слушате.
Покажете им, че мислите, чувствата и преживяванията им са чути и значими.
Признавайте и утвърждавайте емоциите на децата си, дори да не сте съгласни с възгледите им.
Ако детето ви не е готово да говори по дадена тема, уважавайте решението му. Въпреки това продължете да предлагате подкрепа и готовност за напътствия, докато то изследва и преодолява емоциите си.

Признаци, че детето има нужда от подкрепа в справянето с емоциите си

Всички деца се нуждаят от помощ и подкрепа, когато преживяват силни емоции. По-малките, които все още изграждат опита си в тази посока, се сблъскват с допълнителни трудности и тогава родителите са особено важни.

Ето и няколко прояви на поведение, които могат да ви помогнат да си дадете сметка за необходимостта да участвате по-активно:

забелязвате, че детето ви се чувства разстроено или нещастно заради това, че емоциите му са много объркващи.
изпитва силни емоции, които не са пропорционални на възникналата трудност или ситуация.
продължава да преживява силни емоции дълго време след като причината, предизвикала ги, е отминала.
често детето ви преминава неочаквано от спокойствие към силна емоция – приятна или неприятна.
изразява чувствата си по неподходящ начин – например смее се в отговор на лоша новина.
когато детето ви е претоварено, се оттегля или отблъсква хората, които опитват да се доближат до него и да помогнат.

В предтийнейджърска и тийнейджърска възраст децата вече имат известна способност за емоционална регулация и вземане на решения, така че ако ви изглежда, че вземат неподходящи решения, провокирани от силни емоции или им е трудно да се отпуснат достатъчно, за да се наслаждават на хобитата си или да бъдат с любимите си хора, също е необходимо да се притечете на помощ.